Отчупи си парченце от моя ден –
на привършване са ми вече.
С ухание са те на мен,
на вкус са като грях отречен.
На външен вид ги няма въобще –
такива са си, като мене –
ъгловатички, нелепи, ако щеш,
и съвсем, съвсем обикновени...
Опитай, може и да ти харесат –
със цвят на слънчев заник
и пурпур са замесени.
Е, хайде, няма да те каня...
Последните са ми, да знаеш...
Раздала съм ги без да се усетя...
Ще видиш, няма да познаеш,
че съм ги правила с ръцете си...
Опитай си поне трохичка.
С оромат на билков мед,
и киселеят може би мъничко,
ама дано е на късмет...
.......
Нали ти казах, киселее. Нищо.
Че то от много сладко загорчава!
Апетитът ли ти се отприщи?!...
Последното за тебе е тогава...